Какво са афоризмите – хрумване, занаят, въображение или житейско прозрение?

Афоризмът е продукт на тънки умове, затова всички им се подчиняват

Днес възприемаме афоризмите като синоним на сентенции, остроумия или мъдри мисли. Стремим се да ги запомним заради духовития смисъл, силното послание и оригиналния начин на изразяване по дадена тема. Изказва се твърдение на база наблюдение, житейско прозрение и морално обобщение.

Писателят Марк Твен го е синтезирал неповторимо: „Правилната дозировка на афоризмите: минимум думи, максимум смисъл“. Майсторството при „изобретяването“ на тази кратка, ясна и възможно най-точна формулировка е да не се усеща усилието на мисълта и да се постигне висша форма на използване на езика. 

Има и още едно важно условие: да е преминала през изпитанието на времето, т.е. посланието да е възприето като „вечна истина“. Допълнителни фактори, които влияят дали една ефектно формулирана фраза ще се превърне в утвърден афоризъм, са контекстът, обективността и моралната норма. 

Колкото и да ни се струва, че тези мъдри мисли в едно изречение са просто моментни проблясъци, всъщност те представляват литературни миниатюри, които обединяват дълбока философия, дългогодишно формиран светоглед, доза критичност, а понякога и тънка ирония или сатира. Дори човек да е умел писател, би се затруднил да създаде афоризъм. А целта на афоризмите е да накарат читателя/събеседника да се замисли.

Има ли ноу-хау как да напишем афоризъм?

Възможно ли е в днешно време да се създават афоризми? „Човешкият ум е като барут – не може да се възпламени сам“, обобщава това начинание Марк Твен. Измислянето им не е занаят, а ако перифразираме немския писател Гьоте, по-скоро е „трудолюбиво безделие“. 

Ето пет безценни правила при писането на афоризми:

• Невинаги мъдрите мисли се раждат от велик ум, колкото от подходящ повод, провокация или нечия постъпка.
• Дори неприятните неща от живота афоризмът е желателно да ги представи по благороден начин.
• За да е въздействащ, афоризмът трябва да носи искреност, лекота на изразяване и категоричност.
• Невинаги формулировката на афоризма е плод на внезапно хрумване – заслужава си да отделим време и да си „поиграем“ с езиковото богатство и собственото ни въображение.
• Не е достатъчно афоризмът само да звучи красиво – нужно е да носи послание и да създава усещане за достоверност.

Сред тънките умове на афористиката, които с лекота владеят тези правила, се славят личности като Аристотел, Оскар Уайлд, Артур Шопенхауер, Уилям Шекспир, Сервантес, Фьодор Достоевски, Лев Толстой, Наполеон, Гьоте, Марк Твен, Стефан Цвайг, Пушкин, Антон П. Чехов, Джордж Оруел, Джером К. Джером, Алберт Айнщайн, Уинстън Чърчил и много други. Майсторите на източната философска мисъл като Лао Дзъ, Сун Дзъ, Руми и Конфуции придават екзотична съзерцателност и стратегическа войнственост към световната афористика. Насърчават към непрекъснато самостоятелно мислене, наблюдение и анализиране на заобикалящия ни свят. 

Каква е историята на афоризма?

Бащата на медицината Хипократ озаглавява с „Афоризми“ една от своите книги, включени в древния Хипократов сборник. В този свой труд той описва симптоми на болести, диагнози, методи на изцеление и превантивни мерки. Макар още преди Новата ера да се използва значението на думата aphorism като мъдрост, сентенция, употребата като термин в медицината продължава до XVI век. Едва тогава „афоризъм“ преминава да се използва като рецепта/предписание за постигане на здаве, хармония между душата и тялото и в смисъл на познание.

В наши дни афоризмите вече са утвърдени като авторски труд, който демонстрира определена житейска философия. Могат да са насочени към конкретни предмети и явления, да бъдат създавани самостоятелно или като част от по-голямо произведение.

Защо използваме афоризмите днес?

Най-често се позоваваме на афоризми, когато искаме да провокираме размисъл у определена публика или самите ние създаваме текст, който се нуждае от ефектен аргумент по житейска тема. Ако се чувстваме неуверени в пожеланията си за празник, годишнина, специален повод или при изнасяне на реч, отново използваме афоризми заради тяхната смислова наситеност. 

В тези случаи можем да потърсим подходящи мъдри мисли в сборници и книги с афоризми – тези томове са безценен извор на вдъхновение и е добре е да ни бъдат под ръка в домашната библиотека. Такива издания обикновено имат тематични раздели и десетки предложения на най-популярните теми като здраве, любов, приятелтсво, сватба, щастие, учение, живот, истина и др.

Кои са най-добрите книги с афоризми?

• „Най-умните афоризми на света“ (изд. Кръг, 2022) – съст. Лидия Геловска – красиво томче с твърди корици от 376 с. с полезен предговор, десетки разнообразни теми и хиляди мъдри мисли от най-великите мислители в история на човечеството.
• „Латински сентенции“ (изд. Хеликон, 2022) – съст. Жорж Нурижан – издание в удобен малък формат и с обем 200 страници, което представя най-популярните мъдри мисли, крилати фрази и фрагменти на древността и средните векове.
• „Силата е в знанието“ (изд. Милениум, 2021) – книга с твърди корици и близо 400 страници, която събира 3000 сентенции, мъдри мисли и крилати фрази от древността до съвремието.
• „Колекция Афоризми“ (изд. Кръг) – включва 7 книжки в джобен формат, като всяка е посветена на творчеството на конкретен автор. 
• „Пътят към мъдростта“ (изд. Изток-Запад, 2016) – съст. Огняна Иванова – солидно издание с твърди корици и обем 430 страници, което включва мисли, афоризми и послания на повече от 130 знаменити личност от древността до днес. Водещ е авторът, а не темата. 

В заключение си струва да отбележим, че „Книгите с афоризми не само не потискат самостоятелната дейност на ума, а напротив – предизвикват я“ (Лев Н. Толстой), затова смело използвайте тези източници на вдъхновение и познание, но не забравяйте да отбележите в текстовете си автора, чиято мъдра мисъл отговаря и на вашата житейска философия. 

Източник на изображение: pexels.com