Историята на хляба - от древността до наши дни
Вие сте тук
Хлябът в народните бит и култура
Всички сме чували изрази в разговорната ни реч, които включват думата “хляб” и имат различно значение. Такива са например: “ да посрещнеш с хляб и сол”, “човек не живее само за единия хляб”, “деля си хляба с някого”, “слагам хляба на масата” и много други.
Хлябът е и неизменна част от множество обреди и ритуали както християнски, така и езически. По традиция в много региони се пече питка при раждане на дете в семейството, за посрещане на важни и дългоочаквани гости. Също така, той присъства и в сватбените ритуали. Прието е хлябът да не се реже с метално острие, а да се чупи с ръце.
Можем да си представим каква важност има тази храна, щом се корени толкова дълбоко не само в бита, но и в културата на много народи. Хлябът е метафоричното описание на човешките и семейни потребности не само в българската, но и в много световни култури.
Той е спечелил своето място в народопсихологията, митологията и битовите вярвания на народите, заради своята разпространеност и постоянното присъствие в обичайния хранителен режим.
Хлябът - храна, позната още от древността
Той е един от най-древните хранителни продукти и има сведения за неговото приготвяне и консумация още от неолитната епоха. Приготвянето на хляб е едно от най-старите занимания в човешката история, но вероятно една от първите му вариации като хранителен продукт е под формата на изпечена зърнена каша.
Този хранителен продукт е един от най-разпространените в света, като се среща под различни форми в различните части на света. Примери за това са: мексиканската тортиля, индийската инджера, царевичните и овесени питки и много други.
В началото, в състава на хляба са влизали само вода и брашно, което е било приготвяно от различни култури като пшеница, царевица, жито, ръж, овес и други. По-късно започват да се използват и различни съставки като мая, сода, захар, сол, семена и т.н.
История и развитие на хляба
Една от теориите за това как са започнали да се сформират първите селища се гради именно около хляба. Счита се, че около специализираните места за съхранение на култури и брашна са започнали да се образуват струпвания на постройки и така са възникнали днешните села и градове.
Има сведения, датиращи още отпреди 3000 години за по-големи фурни и хлебопекарни за масово производство, използвани в Древен Египет. Счита се, че именно там са възникнали и първите мелници, а бухналият хляб е бил открит от робите след непланирана ферментация на тестото.
Малко по-късно масовото хлебопроизводство е разпространено по целия свят, а през 1928 година е изобретена първата машина, която не само реже, но и веднага след това опакова хляба с цел неговото по-дълго съхранение. Това бележи нова ера в масовата продажба на хляба.
Хлябът на Вашата трапеза
Днес хлябът се счита за “баща” на всички тестени изделия и на него дължим факта, че можем да се наслаждаваме на пица, сандвич, бургер и всеки друг продукт, съдържащ тесто. Хлябът е един от задължителните компоненти на българската трапеза и бива консумиран по време на почти всяко хранене от огромна част от българите.
Потребителите имат възможността да се насладят на различни видове хляб от най-различни зърнени изделия, но най-предпочитан остава прясно изпеченият хляб.
Ако и вие обичате аромата и вкуса му, препоръчваме ви да опитате прясно изпечен хляб от Kaufland, чието качество е под непрекъснат контрол, за да ви гарантира винаги отличен вкус! А ако решите сами да приготвите домашно изпечен хляб,в магазините на Kaufland можете да откриете всички необходими продукти.
